26 may 2010, 9:59
Мозайка
Мозайка
Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам.
Мозайка се опитвам да редя
през нежността, през лудите кошмари,
през лунната дъга и след това
да я споя с лепилото на любовта си.
Събирам бавно всички цветове,
не бързам, за да не пропусна
дори едничко късче, знам,
пред тебе искаш цяла да застана.
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Добър стих! Добре дошла!
-
Страхотно!
-
Наистина много хубаво начало, но защо си избързала накрая! Всъщност в поезията нещата не са като в живота, те са поправими. Желая щастие!
-
Хубаво е , но май на края / в последния ред/ малко се губи ритъмът...
Най- много ми хареса първият куплет!!!
Поздрав!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам."
Това ми хареса.
Поздрав!