Мозайка
Мозайка
Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам.
Мозайка се опитвам да редя
през нежността, през лудите кошмари,
през лунната дъга и след това
да я споя с лепилото на любовта си.
Събирам бавно всички цветове,
не бързам, за да не пропусна
дори едничко късче, знам,
пред тебе искаш цяла да застана.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados
