Мозайка

Poetry » Philosophical

648 0 5

Мозайка

Болката превърта мисълта,

несподелени вихри ме раздират

и там, отвъд лилавата тъга,

себе си опитвам да събирам.

Мозайка се опитвам да редя

през нежността, през лудите кошмари,

през лунната дъга и след това

да я споя с лепилото на любовта си.

Събирам бавно всички цветове,

не бързам, за да не пропусна

дори едничко късче, знам,

пред тебе искаш цяла да застана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Eia (Росица Танчева)

"Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам."
Това ми хареса.
Поздрав!

2010-05-29T08:34:10+03:00
BuRn_AliVe (Александър)

Добър стих! Добре дошла!

2010-05-27T19:23:42+03:00
someone123 (Милена)

Страхотно!

2010-05-27T19:10:20+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Наистина много хубаво начало, но защо си избързала накрая! Всъщност в поезията нещата не са като в живота, те са поправими. Желая щастие!

2010-05-26T22:27:19+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Хубаво е , но май на края / в последния ред/ малко се губи ритъмът...
Най- много ми хареса първият куплет!!!
Поздрав!!!

2010-05-26T20:54:26+03:00