26.05.2010 г., 9:59 ч.
Мозайка
Мозайка
Болката превърта мисълта,
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам.
Мозайка се опитвам да редя
през нежността, през лудите кошмари,
през лунната дъга и след това
да я споя с лепилото на любовта си.
Събирам бавно всички цветове,
не бързам, за да не пропусна
дори едничко късче, знам,
пред тебе искаш цяла да застана.
© Соня Емануилова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Добър стих! Добре дошла!
-
Страхотно!
-
Наистина много хубаво начало, но защо си избързала накрая! Всъщност в поезията нещата не са като в живота, те са поправими. Желая щастие!
-
Хубаво е , но май на края / в последния ред/ малко се губи ритъмът...
Най- много ми хареса първият куплет!!!
Поздрав!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
несподелени вихри ме раздират
и там, отвъд лилавата тъга,
себе си опитвам да събирам."
Това ми хареса.
Поздрав!