25 abr 2010, 22:26

Mozartkugeln*

  Poesía » Otra
1.4K 0 13

той

слуша  Турския марш

леко повдига очилата си

при всеки безумен въпрос

дори не пуши

докато облаците се разпръскват по небето

прилежно оставя измитата си чаша

с дъното нагоре

храни се с нож и вилица

над разтворената незавършена пиеса за трима и остров

и стиска зъби

всяка вечер когато Ливърпул губи смешно

после

излиза с дългото си зелено палто

стъпва в  паузите минор по паважа

чете сутрешните новини в полунощ

облича черните си мисли

в симфонии с цвят

намира  всяка несъществуваща в картите улица

приема писма по пощата

от банкови институции ангели и Ницше

опитва непознати стимуланти

в джобовете му растат стари усмивки и шоколад

разчита невъзможни почерци на кардиолози

докато валидолът се топи под езика му

с Моцарт с вкус на сатен и ръкописи

единствения истински  спомен

от очите ù -

пеперудена следа в незатворени пространства

лилаво

 

 

*шоколадови бонбони Моцарт

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • хм, да, всички интересни улици ги няма в картите. тук си имаме цяло нощно площадче (=

    за съжаление кентаврите имат дълги шии и нашето площадче не им се нрави, задоволяват се с марципани и вафли, някоя случайно настъпана обвивка от щастие...
  • Какво ли търсите тук тогаз?
  • Йееей
  • сутрешни паузи минор по редовете ти...
    и после - лилаво...
    и денят ми започва красиво
  • калкулатор KOLEDA

    (съществува наистина)

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...