Mozartkugeln*
той
слуша Турския марш
леко повдига очилата си
при всеки безумен въпрос
дори не пуши
докато облаците се разпръскват по небето
прилежно оставя измитата си чаша
с дъното нагоре
храни се с нож и вилица
над разтворената незавършена пиеса за трима и остров
и стиска зъби
всяка вечер когато Ливърпул губи смешно
после
излиза с дългото си зелено палто
стъпва в паузите минор по паважа
чете сутрешните новини в полунощ
облича черните си мисли
в симфонии с цвят
намира всяка несъществуваща в картите улица
приема писма по пощата
от банкови институции ангели и Ницше
опитва непознати стимуланти
в джобовете му растат стари усмивки и шоколад
разчита невъзможни почерци на кардиолози
докато валидолът се топи под езика му
с Моцарт с вкус на сатен и ръкописи
единствения истински спомен
от очите ù -
пеперудена следа в незатворени пространства
лилаво
*шоколадови бонбони Моцарт
© Зорница Николова All rights reserved.
Йееей 
