25 апр. 2010 г., 22:26

Mozartkugeln*

1.4K 0 13

той

слуша  Турския марш

леко повдига очилата си

при всеки безумен въпрос

дори не пуши

докато облаците се разпръскват по небето

прилежно оставя измитата си чаша

с дъното нагоре

храни се с нож и вилица

над разтворената незавършена пиеса за трима и остров

и стиска зъби

всяка вечер когато Ливърпул губи смешно

после

излиза с дългото си зелено палто

стъпва в  паузите минор по паважа

чете сутрешните новини в полунощ

облича черните си мисли

в симфонии с цвят

намира  всяка несъществуваща в картите улица

приема писма по пощата

от банкови институции ангели и Ницше

опитва непознати стимуланти

в джобовете му растат стари усмивки и шоколад

разчита невъзможни почерци на кардиолози

докато валидолът се топи под езика му

с Моцарт с вкус на сатен и ръкописи

единствения истински  спомен

от очите ù -

пеперудена следа в незатворени пространства

лилаво

 

 

*шоколадови бонбони Моцарт

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Николова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • хм, да, всички интересни улици ги няма в картите. тук си имаме цяло нощно площадче (=

    за съжаление кентаврите имат дълги шии и нашето площадче не им се нрави, задоволяват се с марципани и вафли, някоя случайно настъпана обвивка от щастие...
  • Какво ли търсите тук тогаз?
  • Йееей
  • сутрешни паузи минор по редовете ти...
    и после - лилаво...
    и денят ми започва красиво
  • калкулатор KOLEDA

    (съществува наистина)

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...