2 oct 2009, 12:26

Мозъчна война

959 0 2

 

Сияяние от бяла светлина,

откъсната в море от сложни мисли...

 

Вихрушка дива търси свобода,

нормална логика от чужди чувства..

 

Коне препускат, стенеща земя,

след себе си оставят тръпнещ грохот!

 

Горещи страсти, мозъчна война,

дървета гнили, храсти смешно ниски..

 

Когато във канафката крайпътна

се валят хора уморени:

без власт,

без повод,

без утеха,

тъй, без нищо

поспри до тях, предай им,

нежна капка от мозъчните твои вихри!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...