2.10.2009 г., 12:26

Мозъчна война

951 0 2

 

Сияяние от бяла светлина,

откъсната в море от сложни мисли...

 

Вихрушка дива търси свобода,

нормална логика от чужди чувства..

 

Коне препускат, стенеща земя,

след себе си оставят тръпнещ грохот!

 

Горещи страсти, мозъчна война,

дървета гнили, храсти смешно ниски..

 

Когато във канафката крайпътна

се валят хора уморени:

без власт,

без повод,

без утеха,

тъй, без нищо

поспри до тях, предай им,

нежна капка от мозъчните твои вихри!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...