BaiIvan (Иван Иванов)
62

2 окт. 2009 г., 12:26

Мозъчна война

Поэзия » Философская

954 0 2

Сияяние от бяла светлина,

откъсната в море от сложни мисли...

Вихрушка дива търси свобода,

нормална логика от чужди чувства..

Коне препускат, стенеща земя,

след себе си оставят тръпнещ грохот!

Горещи страсти, мозъчна война,

дървета гнили, храсти смешно ниски..

Когато във канафката крайпътна

се валят хора уморени:

без власт,

без повод,

без утеха,

тъй, без нищо

поспри до тях, предай им,

нежна капка от мозъчните твои вихри!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0