Мрачна вечност

На тоз свят ме сполетя ужасяваща трагедия,

сполетя ме една невиждана за много хора болка.

Това си бе една нечувана елегия,

имам нужда от една свръх естествена упойка.

Бе отворена в мене рана, духовна, жива,

причинена от една страшна мъка - любовна.

От никой не може да бъде тя излечима,

ще я нося със себе си дори и зад гроба.

Имам нужда сега аз да поридая,

ранен съм жестоко с остър, огнен нож.

На страданието няма да му дойде скоро края,

наистина животът е към мене доста лош.

Щастието в пустошта аз изгубих,

въпреки всичко си продължавам да го търся.

Погледа си в тъмнината аз си вперих,

не мога от мисълта за него да се аз отърся.

Не мога да намеря вече смисъла в живота,

оплаквам си злочестата съдба.

Не мога аз да продължавам - губя воля,

смъртта бързо си подава злощата ръка.

Започнах да гледам света с очи сърдити,

лишен съм сега от всякаква човечност.

Любовта и щастието са дълбоко в мен зашити,

подава се една мрачна за душата вечност.