На тоз свят ме сполетя ужасяваща трагедия,

сполетя ме една невиждана за много хора болка.

Това си бе една нечувана елегия,

имам нужда от една свръх естествена упойка.

Бе отворена в мене рана, духовна, жива,

причинена от една страшна мъка - любовна.

От никой не може да бъде тя излечима,

ще я нося със себе си дори и зад гроба.

Имам нужда сега аз да поридая,

ранен съм жестоко с остър, огнен нож.

На страданието няма да му дойде скоро края,

наистина животът е към мене доста лош.

Щастието в пустошта аз изгубих,

въпреки всичко си продължавам да го търся.

Погледа си в тъмнината аз си вперих,

не мога от мисълта за него да се аз отърся.

Не мога да намеря вече смисъла в живота,

оплаквам си злочестата съдба.

Не мога аз да продължавам - губя воля,

смъртта бързо си подава злощата ръка.

Започнах да гледам света с очи сърдити,

лишен съм сега от всякаква човечност.

Любовта и щастието са дълбоко в мен зашити,

подава се една мрачна за душата вечност.