29.03.2012 г., 19:31

Мрачна вечност

786 0 0

На тоз свят ме сполетя ужасяваща трагедия,

сполетя ме една невиждана за много хора болка.

Това си бе една нечувана елегия,

имам нужда от една свръх естествена упойка.

 

Бе отворена в мене рана, духовна, жива,

причинена от една страшна мъка - любовна.

От никой не може да бъде тя излечима,

ще я нося със себе си дори и зад гроба.

 

Имам нужда сега аз да поридая,

ранен съм жестоко с остър, огнен нож.

На страданието няма да му дойде скоро края,

наистина животът е към мене доста лош.

 

Щастието в пустошта аз изгубих,

въпреки всичко си продължавам да го търся.

Погледа си в тъмнината аз си вперих,

не мога от мисълта за него да се аз отърся.

 

Не мога да намеря вече смисъла в живота,

оплаквам си злочестата съдба.

Не мога аз да продължавам - губя воля,

смъртта бързо си подава злощата ръка.

 

Започнах да гледам света с очи сърдити,

лишен съм сега от всякаква човечност.

Любовта и щастието са дълбоко в мен зашити,

подава се една мрачна за душата вечност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...