На тоз свят ме сполетя ужасяваща трагедия,
сполетя ме една невиждана за много хора болка.
Това си бе една нечувана елегия,
имам нужда от една свръх естествена упойка.
Бе отворена в мене рана, духовна, жива,
причинена от една страшна мъка - любовна.
От никой не може да бъде тя излечима,
ще я нося със себе си дори и зад гроба.
Имам нужда сега аз да поридая,
ранен съм жестоко с остър, огнен нож.
На страданието няма да му дойде скоро края,
наистина животът е към мене доста лош. ...