Защо очите ти са пълни с нежност,
а от любовта така боли.
Защо попадам пак в тъмна бездна
и няма изход, затрупал си го с лъжи.
Осъдена съм вечно да се лутам
между щастие и страх.
Вечер тихо пак да се промъквам
като сянка в мрачния ти свят.
Нямам сили вече да обичам,
пак не вярвам в хиляди неща,
колко пъти в мислите се скитам
и се моля да намеря любовта. ...