мрачни очи
Защо очите ти са пълни с нежност,
а от любовта така боли.
Защо попадам пак в тъмна бездна
и няма изход, затрупал си го с лъжи.
Осъдена съм вечно да се лутам
между щастие и страх.
Вечер тихо пак да се промъквам
като сянка в мрачния ти свят.
Нямам сили вече да обичам,
пак не вярвам в хиляди неща,
колко пъти в мислите се скитам
и се моля да намеря любовта.
Защо е трудно да мечтая,
да мисля за празник без тъга?
Знам, че любовта ранява,
но сладка болка е това.
Толкова неща се мъча да извикам,
да избягам от всякаква вина
и душата пак на дъното трепери,
чака нещо да се промени.
Търси пак в небето слънце,
в края на тунела светлина...
© Цвети Тошева All rights reserved.
