InLoFe (Цвети Тошева)
2 0
7.01.2008 г., 9:34 ч.

мрачни очи 

  Поезия » Любовна
512 0 3

Защо очите ти са пълни с нежност,

а от любовта така боли.

Защо попадам пак в тъмна бездна

и няма изход, затрупал си го с лъжи.

Осъдена съм вечно да се лутам

между щастие и страх.

Вечер тихо пак да се промъквам

като сянка в мрачния ти свят.

Нямам сили вече да обичам,

пак не вярвам в хиляди неща,

колко пъти в мислите се скитам

и се моля да намеря любовта.

Защо е трудно да мечтая,

да мисля за празник без тъга?

Знам, че любовта ранява,

но сладка болка е това.

Толкова неща се мъча да извикам,

да избягам от всякаква вина

и душата пак на дъното трепери,

чака нещо да се промени.

Търси пак в небето слънце,

в края на тунела светлина...

© Цвети Тошева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??