28 feb 2013, 14:00

Мрачно

  Poesía » Otra
786 0 0

Потънало грозно градчето във мрак,

във тъмното нещо прокрадва се пак.

Пълзи тишината, сърцето тупти,

кръвта се смразява във вените ти.

И звукове страшни кръжат покрай теб,

някой цитира странен куплет.

Тръгваш и спираш, поглеждаш назад,

уж някой те следва, а всичко е мрак.

И все повече бързаш да стигнеш дома,

но спира те сякаш смразена ръка.

Стон безнадежден разкъсва мъглата,

оголена лъсва насреща луната.

Пристъпва зад теб и не спира, проклина,

смъртта ти разкрива зловеща картина.

Сякаш със нож ти избожда очите,

неистова болка усещаш в гърдите.

Врати се затръшват, застига те глас.

Някой те вика. Идваш ли с нас?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...