28 feb 2013, 14:00

Мрачно

  Poesía » Otra
787 0 0

Потънало грозно градчето във мрак,

във тъмното нещо прокрадва се пак.

Пълзи тишината, сърцето тупти,

кръвта се смразява във вените ти.

И звукове страшни кръжат покрай теб,

някой цитира странен куплет.

Тръгваш и спираш, поглеждаш назад,

уж някой те следва, а всичко е мрак.

И все повече бързаш да стигнеш дома,

но спира те сякаш смразена ръка.

Стон безнадежден разкъсва мъглата,

оголена лъсва насреща луната.

Пристъпва зад теб и не спира, проклина,

смъртта ти разкрива зловеща картина.

Сякаш със нож ти избожда очите,

неистова болка усещаш в гърдите.

Врати се затръшват, застига те глас.

Някой те вика. Идваш ли с нас?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...