Потънало грозно градчето във мрак,
във тъмното нещо прокрадва се пак.
Пълзи тишината, сърцето тупти,
кръвта се смразява във вените ти.
И звукове страшни кръжат покрай теб,
някой цитира странен куплет.
Тръгваш и спираш, поглеждаш назад,
уж някой те следва, а всичко е мрак.
И все повече бързаш да стигнеш дома,
но спира те сякаш смразена ръка.
Стон безнадежден разкъсва мъглата,
оголена лъсва насреща луната. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up