12 may 2016, 10:06

Мрачно стихотворение

  Poesía
998 2 17

Този свят е порутена къща

със продупчен отдавна таван,

а през него по капка се връща

всеки миг невъзможно живян.

 

Този свят е пробито корито,

през което нощта се изтича

и в което гнездят и долитат

най-мастиленочерните птици.

 

Този свят изкривен е паянтов

и се люшка по два коловоза:

със минути, измерени в кванти

и в протяжните дни без наркоза.

 

В този свят не живея наяве,

но във някоя страшна неделя

най-отявлено звън катедрален

във сърцето ми право ще стреля.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...