Този свят е порутена къща
със продупчен отдавна таван,
а през него по капка се връща
всеки миг невъзможно живян.
Този свят е пробито корито,
през което нощта се изтича
и в което гнездят и долитат
най-мастиленочерните птици.
Този свят изкривен е паянтов
и се люшка по два коловоза:
със минути, измерени в кванти
и в протяжните дни без наркоза.
В този свят не живея наяве,
но във някоя страшна неделя
най-отявлено звън катедрален
във сърцето ми право ще стреля.
© Миглена Цветкова Todos los derechos reservados