12 мая 2016 г., 10:06

Мрачно стихотворение

1K 2 17

Този свят е порутена къща

със продупчен отдавна таван,

а през него по капка се връща

всеки миг невъзможно живян.

 

Този свят е пробито корито,

през което нощта се изтича

и в което гнездят и долитат

най-мастиленочерните птици.

 

Този свят изкривен е паянтов

и се люшка по два коловоза:

със минути, измерени в кванти

и в протяжните дни без наркоза.

 

В този свят не живея наяве,

но във някоя страшна неделя

най-отявлено звън катедрален

във сърцето ми право ще стреля.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...