12.05.2016 г., 10:06

Мрачно стихотворение

997 2 17

Този свят е порутена къща

със продупчен отдавна таван,

а през него по капка се връща

всеки миг невъзможно живян.

 

Този свят е пробито корито,

през което нощта се изтича

и в което гнездят и долитат

най-мастиленочерните птици.

 

Този свят изкривен е паянтов

и се люшка по два коловоза:

със минути, измерени в кванти

и в протяжните дни без наркоза.

 

В този свят не живея наяве,

но във някоя страшна неделя

най-отявлено звън катедрален

във сърцето ми право ще стреля.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...