31 mar 2008, 20:17

Мрак

  Poesía » Otra
895 0 2
В душата ми е мрак
злокобен, непрогледен,
мрак бездушен и бездомен,
открил убежище в мен.


Сам съм.
С мен е само мракът,
обгърнал ме в прегръдка
тежка, но мека и нежна
за някой тъй самотен като мен.


"Мрак, приятелю.
Нека живея в теб за вечни времена"
Но мракът бе безмълвен,
студен той сковаваше сърцето
и ме караше да вия като клетник злочест,
като "гост" на Ада.


Настана ден последен,
предадох се аз и
на скалата сизифова застанах.
И видях аз... две очи!


Две очи, взиращи се в мен.
Един безмълвен поглед.
Просто две очи, пълни с светлина,
по-чиста от всяка друга.

"О, странниче, позволи,
позволи на мен, клетника,
да заема малко от твоята божествена светлина."
"Вземи, цялата е твоя", каза той с благ глас.

И като пустинник, злочест,
който вижда оазис след седмици скитане,
аз започнах да пия от тази светлина,
Мракът с писък зловещ напусна
и на моето лице засия усмивка, засенчваща звездите.

Обърнах се да благодаря на моя благодетел,
но той бе изчезнал като дим, все едно е бил мираж.
И днес, на последния си одър, аз все още се чудя...
Какво беше той... Ангел или...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много вълнуващо и хубаво,но същевременно и много тъжно,ала истински реално.
    Мойте поздравления !
  • Заинтригува ме още с началото.Харесвам мрачна поезия.Но всеки усеща тъмнината по различен начин.
    Някакси за мен мракът е сигурност,приятелство,сила.Може би просто на мен не ми е отказал подкрепата си.

    Но мракът бе безмълвен,
    студен той сковаваше сърцето
    и ме караше да вия като клетник злочест,
    като "гост" на Ада.

    Като цяло много интересен стих,със завършена идея.Хубав стил.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...