31 мар. 2008 г., 20:17

Мрак

894 0 2
В душата ми е мрак
злокобен, непрогледен,
мрак бездушен и бездомен,
открил убежище в мен.


Сам съм.
С мен е само мракът,
обгърнал ме в прегръдка
тежка, но мека и нежна
за някой тъй самотен като мен.


"Мрак, приятелю.
Нека живея в теб за вечни времена"
Но мракът бе безмълвен,
студен той сковаваше сърцето
и ме караше да вия като клетник злочест,
като "гост" на Ада.


Настана ден последен,
предадох се аз и
на скалата сизифова застанах.
И видях аз... две очи!


Две очи, взиращи се в мен.
Един безмълвен поглед.
Просто две очи, пълни с светлина,
по-чиста от всяка друга.

"О, странниче, позволи,
позволи на мен, клетника,
да заема малко от твоята божествена светлина."
"Вземи, цялата е твоя", каза той с благ глас.

И като пустинник, злочест,
който вижда оазис след седмици скитане,
аз започнах да пия от тази светлина,
Мракът с писък зловещ напусна
и на моето лице засия усмивка, засенчваща звездите.

Обърнах се да благодаря на моя благодетел,
но той бе изчезнал като дим, все едно е бил мираж.
И днес, на последния си одър, аз все още се чудя...
Какво беше той... Ангел или...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Минчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много вълнуващо и хубаво,но същевременно и много тъжно,ала истински реално.
    Мойте поздравления !
  • Заинтригува ме още с началото.Харесвам мрачна поезия.Но всеки усеща тъмнината по различен начин.
    Някакси за мен мракът е сигурност,приятелство,сила.Може би просто на мен не ми е отказал подкрепата си.

    Но мракът бе безмълвен,
    студен той сковаваше сърцето
    и ме караше да вия като клетник злочест,
    като "гост" на Ада.

    Като цяло много интересен стих,със завършена идея.Хубав стил.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...