Wedge (Пламен Минчев)
11 2
31 мар. 2008 г., 20:17

Мрак 

  Поэзия » Другая
666 0 2
В душата ми е мрак
злокобен, непрогледен,
мрак бездушен и бездомен,
открил убежище в мен.


Сам съм.
С мен е само мракът,
обгърнал ме в прегръдка
тежка, но мека и нежна
за някой тъй самотен като мен.


"Мрак, приятелю.
Нека живея в теб за вечни времена"
Но мракът бе безмълвен,
студен той сковаваше сърцето
и ме караше да вия като клетник злочест,
като "гост" на Ада.


Настана ден последен,
предадох се аз и
на скалата сизифова застанах.
И видях аз... две очи!


Две очи, взиращи се в мен.
Един безмълвен поглед.
Просто две очи, пълни с светлина,
по-чиста от всяка друга.

"О, странниче, позволи,
позволи на мен, клетника,
да заема малко от твоята божествена светлина."
"Вземи, цялата е твоя", каза той с благ глас.

И като пустинник, злочест,
който вижда оазис след седмици скитане,
аз започнах да пия от тази светлина,
Мракът с писък зловещ напусна
и на моето лице засия усмивка, засенчваща звездите.

Обърнах се да благодаря на моя благодетел,
но той бе изчезнал като дим, все едно е бил мираж.
И днес, на последния си одър, аз все още се чудя...
Какво беше той... Ангел или...

© Пламен Минчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много вълнуващо и хубаво,но същевременно и много тъжно,ала истински реално.
    Мойте поздравления !
  • Заинтригува ме още с началото.Харесвам мрачна поезия.Но всеки усеща тъмнината по различен начин.
    Някакси за мен мракът е сигурност,приятелство,сила.Може би просто на мен не ми е отказал подкрепата си.

    Но мракът бе безмълвен,
    студен той сковаваше сърцето
    и ме караше да вия като клетник злочест,
    като "гост" на Ада.

    Като цяло много интересен стих,със завършена идея.Хубав стил.
Предложения
: ??:??