Мрак
В душата ми е мрак
злокобен, непрогледен,
мрак бездушен и бездомен,
открил убежище в мен.
Сам съм.
С мен е само мракът,
обгърнал ме в прегръдка
тежка, но мека и нежна
за някой тъй самотен като мен.
"Мрак, приятелю.
Нека живея в теб за вечни времена"
Но мракът бе безмълвен,
студен той сковаваше сърцето
и ме караше да вия като клетник злочест,
като "гост" на Ада.
Настана ден последен,
предадох се аз и
на скалата сизифова застанах.
И видях аз... две очи!
Две очи, взиращи се в мен.
Един безмълвен поглед.
Просто две очи, пълни с светлина,
по-чиста от всяка друга.
"О, странниче, позволи,
позволи на мен, клетника,
да заема малко от твоята божествена светлина."
"Вземи, цялата е твоя", каза той с благ глас.
И като пустинник, злочест,
който вижда оазис след седмици скитане,
аз започнах да пия от тази светлина,
Мракът с писък зловещ напусна
и на моето лице засия усмивка, засенчваща звездите.
Обърнах се да благодаря на моя благодетел,
но той бе изчезнал като дим, все едно е бил мираж.
И днес, на последния си одър, аз все още се чудя...
Какво беше той... Ангел или...
злокобен, непрогледен,
мрак бездушен и бездомен,
открил убежище в мен.
Сам съм.
С мен е само мракът,
обгърнал ме в прегръдка
тежка, но мека и нежна
за някой тъй самотен като мен.
"Мрак, приятелю.
Нека живея в теб за вечни времена"
Но мракът бе безмълвен,
студен той сковаваше сърцето
и ме караше да вия като клетник злочест,
като "гост" на Ада.
Настана ден последен,
предадох се аз и
на скалата сизифова застанах.
И видях аз... две очи!
Две очи, взиращи се в мен.
Един безмълвен поглед.
Просто две очи, пълни с светлина,
по-чиста от всяка друга.
"О, странниче, позволи,
позволи на мен, клетника,
да заема малко от твоята божествена светлина."
"Вземи, цялата е твоя", каза той с благ глас.
И като пустинник, злочест,
който вижда оазис след седмици скитане,
аз започнах да пия от тази светлина,
Мракът с писък зловещ напусна
и на моето лице засия усмивка, засенчваща звездите.
Обърнах се да благодаря на моя благодетел,
но той бе изчезнал като дим, все едно е бил мираж.
И днес, на последния си одър, аз все още се чудя...
Какво беше той... Ангел или...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Минчев Всички права запазени
