Veronica_Mars (Сани)
14 83
2 ago 2007, 14:02

Мрак 

  Poesía » De amor
990 0 6

Живея сякаш във килия,

но без прозорци и без светлина.

Прокълната съм с някаква магия,

а моят вечен спътник е скръбта.

И този мрак, обгърнал ме отвред,

така ме мъчи и ме задушава,

умът ми е от ужаса обзет,

душата ми безмълвно страда.

Крещя и драскам по стените,

светът не чува, той мълчи.

И спомням си отчаяно за дните,

когато имах своите мечти.

Как искам да извикам, че ме има

и да ме чуят зад дебелите стени,

как искам да се чувствам жива,

а не мъртвец с изстинали очи.

Отдавна е погубена душата,

а аз през кървави сълзи се смея,

така абсурдно е това, което,

ме кара да си мисля, че живея.

Край мен минават сенки непознати,

със същите невиждащи очи.

Прокълната да бъде любовта, когато

до смърт от нея те боли!

И става тя тогава слънце,

и хляб, и въздух, и вода,

една мелодия, която не омръзва,

прекрасни цветове - дъга.

Но страшно е, когато тя си тръгва,

отнема и последната мечта,

във миг душата ти изтръгва,

остава само тъмнина....


© Сани Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Така става, но да видиш пък, като я превъзмогнеш каква приказка е всичко. Поздрав с Eric Clapton - Change The World.mp3
  • Добре дошла и успех...Пишеш страхотно за твоите 12 години...
  • Много ми харесва творбата ти.Тъжна,но много истинска,за съжаление...
  • Много тъжно!
    Болката от обич преболява!
    Лекува се с... забрава!!!
  • Благодаря ти искрено за милите думи,Ванина!Поздрав и от мен...
  • Има те!Продължавай да пишеш и ще те има и занапред!А за любовта-имаш още толкова време!Само почакай!Поздрав!
Propuestas
: ??:??