Живея сякаш във килия,
но без прозорци и без светлина.
Прокълната съм с някаква магия,
а моят вечен спътник е скръбта.
И този мрак, обгърнал ме отвред,
така ме мъчи и ме задушава,
умът ми е от ужаса обзет,
душата ми безмълвно страда.
Крещя и драскам по стените,
светът не чува, той мълчи.
И спомням си отчаяно за дните,
когато имах своите мечти. ...