25 sept 2008, 9:06

Мрак

  Poesía » Otra
660 0 3
Като Войн за молитва коленича,
но зад очите ми мрак наднича,
търся за себе си опрощение,
но липсва ми смирение...

В мен гори отдавна черна ярост,
трудно контролирам я, за жалост.
Преди време аз се заразих,
макар умело да го прикрих,
злост отвътре ме разяжда;
тъмнината в мен подклажда.
Тъмен огън в душата гори,
Пътя няма да ми освети,
пламъкът му се разгаря,
като със лед ме изгаря.

В мрака тежък на нощта,
търся пътеводна светлина.
Мъдрец - стар и много вещ -
послушах, запалих свещ,
като факел тя се разгоря,
като звезда в мрака изгря.
Но забравих предупреждение,
което вярно е, без съмнение:
"Запалиш ли светлина в мрака,
тя веднага хвърля сянка..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Вихронрав Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...