Мрак
Като Войн за молитва коленича,
но зад очите ми мрак наднича,
търся за себе си опрощение,
но липсва ми смирение...
В мен гори отдавна черна ярост,
трудно контролирам я, за жалост.
Преди време аз се заразих,
макар умело да го прикрих,
злост отвътре ме разяжда;
тъмнината в мен подклажда.
Тъмен огън в душата гори,
Пътя няма да ми освети,
пламъкът му се разгаря,
като със лед ме изгаря.
В мрака тежък на нощта,
търся пътеводна светлина.
Мъдрец - стар и много вещ -
послушах, запалих свещ,
като факел тя се разгоря,
като звезда в мрака изгря.
Но забравих предупреждение,
което вярно е, без съмнение:
"Запалиш ли светлина в мрака,
тя веднага хвърля сянка..."
но зад очите ми мрак наднича,
търся за себе си опрощение,
но липсва ми смирение...
В мен гори отдавна черна ярост,
трудно контролирам я, за жалост.
Преди време аз се заразих,
макар умело да го прикрих,
злост отвътре ме разяжда;
тъмнината в мен подклажда.
Тъмен огън в душата гори,
Пътя няма да ми освети,
пламъкът му се разгаря,
като със лед ме изгаря.
В мрака тежък на нощта,
търся пътеводна светлина.
Мъдрец - стар и много вещ -
послушах, запалих свещ,
като факел тя се разгоря,
като звезда в мрака изгря.
Но забравих предупреждение,
което вярно е, без съмнение:
"Запалиш ли светлина в мрака,
тя веднага хвърля сянка..."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Вихронрав Все права защищены
