Зов сред мъртвешка тишина
вибрира по сетивните ми струни.
Шепот във вселенска кухина
рисува бляскавите думи!
***
Сковаващ мрак простира се навред,
покланя се, подава ми ласкаво ръка.
Коленичил, от еуфорията обзет,
погалва моята сребърна коса.
***
Неонови портали се разтварят,
заслепяват простосмърните души.
Припомнят, че грешките каляват,
но Адът ги поглъща с ледени искри!
© Княгиня Нощ Todos los derechos reservados