29 sept 2019, 10:36

Мрак и светлина (mislitel/Мечтазаизгрев)

702 8 12

Знаеш ли, често се губя сред мрака, 

който присъства във битието. 

Чудя се какво ли в него ни чака? 

Тъжно ми плаче тогава сърцето. 

 

Някак си чувствам духовните липси, 

които ограбват човешкото в хората. 

Обземат ме тежки, оковени мисли 

и властва в душата ми совата. 

 

А тя, както знаеш, е птица и хищник, 

който владее нощта, всява страх. 

Надеждите в мен пленява ги ледник, 

оплаквам човека потънал във грях.

 

Но точно когато съм слаб и раним 

отнякъде чувам за нещо добро. 

И мракът изчезва подобно на дим, 

прогонен от светлото, свято писмо. 

 

Тогава пак вярвам, пак Слънце целувам 

с доверието на малко хлапе. 

И буден, наяве, феи сънувам,

които рисуват ми вълшебно небе.

 

Крилата сами се разтварят, излитам

и рея се, Феникс, със други летящи. 

Красивото, цветното в живота пак виждам,

звездите прегръщам – цветенца цъфтящи. 

 

Това е. Показах ти двете лица, 

които в мене живеят задружно! 

Едното е щастие, любов, светлина, 

а другото, другото... до болка е тъжно...

 

До дъно душата си тука разкрих, 

то не че голяма е тайната... 

От нея съм вложил във всеки свой стих, 

но тука, но тука е цялата!... 

 

23.09.2019г.         

Георги Каменов 

 

 

Откакто Бог сътворил е света 

дал ни е всичко по две:

живот и смърт, мъж и жена, 

добро и зло, огън и лед. 

 

Дал ни е Слънце, за да видим света 

с любов, красота и надежда. 

Огрява ни пътя, по който вървим,

за да видим къде ни отвежда. 

 

Дал ни е нощ, но е дал и звезди, 

светулки да светят във мрака, 

пътя показват, сътворяват мечти 

за душата, която те чака. 

 

На Рождеството свое ни е дал топлина, 

на свещичката малка с огън Възкръсва. 

Угасне ли той, от ближен вземи, 

занеси го в своята къща. 

 

Дал ни е също и кръговрат, 

и волята всеки сам да избира 

дали да остане в тъмния свят 

или от сърцето светлина да извира. 

 

Аз избрах своя път и съдба. 

В тъмнината не се застоявам. 

Търся, хващам своя лъч светлина 

и с него душата огрявам. 

 

Така мога денят да посрещам с усмивка 

и да се радвам на малки неща, 

целият свят с очи да прегърна 

и да извикам: "Аз съм тук и сега!" 

 

26.09.2019г.

Кети Колева

 

Този дует бързо се превърна в един от най-любимите ми такива!

Благодаря, Кети, за честта и удоволствието! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Включвам се само да потвърдя думите на Кети.
    Благодаря и аз, Цвети 🌹💖🌹
  • Благодаря ти Цвете! Вложихме цялата си душа. Затова започнах да обичам дуетите защото като влезеш в чувствата и душата на другия изявяваш и своите се получава нещо удивително. Вълшебна вечер ти желая!
  • Най-искрено ви поздравявам! Сътворили сте нещо повече от стих-дует...стих с душа и сърце! Разкошни сте!
  • Благодаря, адаш, за чудесния отзив към този ми дует.
  • Хареса ми...
    Умно и подтикващо към размисъл.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....