29.09.2019 г., 10:36

Мрак и светлина (mislitel/Мечтазаизгрев)

696 8 12

Знаеш ли, често се губя сред мрака, 

който присъства във битието. 

Чудя се какво ли в него ни чака? 

Тъжно ми плаче тогава сърцето. 

 

Някак си чувствам духовните липси, 

които ограбват човешкото в хората. 

Обземат ме тежки, оковени мисли 

и властва в душата ми совата. 

 

А тя, както знаеш, е птица и хищник, 

който владее нощта, всява страх. 

Надеждите в мен пленява ги ледник, 

оплаквам човека потънал във грях.

 

Но точно когато съм слаб и раним 

отнякъде чувам за нещо добро. 

И мракът изчезва подобно на дим, 

прогонен от светлото, свято писмо. 

 

Тогава пак вярвам, пак Слънце целувам 

с доверието на малко хлапе. 

И буден, наяве, феи сънувам,

които рисуват ми вълшебно небе.

 

Крилата сами се разтварят, излитам

и рея се, Феникс, със други летящи. 

Красивото, цветното в живота пак виждам,

звездите прегръщам – цветенца цъфтящи. 

 

Това е. Показах ти двете лица, 

които в мене живеят задружно! 

Едното е щастие, любов, светлина, 

а другото, другото... до болка е тъжно...

 

До дъно душата си тука разкрих, 

то не че голяма е тайната... 

От нея съм вложил във всеки свой стих, 

но тука, но тука е цялата!... 

 

23.09.2019г.         

Георги Каменов 

 

 

Откакто Бог сътворил е света 

дал ни е всичко по две:

живот и смърт, мъж и жена, 

добро и зло, огън и лед. 

 

Дал ни е Слънце, за да видим света 

с любов, красота и надежда. 

Огрява ни пътя, по който вървим,

за да видим къде ни отвежда. 

 

Дал ни е нощ, но е дал и звезди, 

светулки да светят във мрака, 

пътя показват, сътворяват мечти 

за душата, която те чака. 

 

На Рождеството свое ни е дал топлина, 

на свещичката малка с огън Възкръсва. 

Угасне ли той, от ближен вземи, 

занеси го в своята къща. 

 

Дал ни е също и кръговрат, 

и волята всеки сам да избира 

дали да остане в тъмния свят 

или от сърцето светлина да извира. 

 

Аз избрах своя път и съдба. 

В тъмнината не се застоявам. 

Търся, хващам своя лъч светлина 

и с него душата огрявам. 

 

Така мога денят да посрещам с усмивка 

и да се радвам на малки неща, 

целият свят с очи да прегърна 

и да извикам: "Аз съм тук и сега!" 

 

26.09.2019г.

Кети Колева

 

Този дует бързо се превърна в един от най-любимите ми такива!

Благодаря, Кети, за честта и удоволствието! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Включвам се само да потвърдя думите на Кети.
    Благодаря и аз, Цвети 🌹💖🌹
  • Благодаря ти Цвете! Вложихме цялата си душа. Затова започнах да обичам дуетите защото като влезеш в чувствата и душата на другия изявяваш и своите се получава нещо удивително. Вълшебна вечер ти желая!
  • Най-искрено ви поздравявам! Сътворили сте нещо повече от стих-дует...стих с душа и сърце! Разкошни сте!
  • Благодаря, адаш, за чудесния отзив към този ми дует.
  • Хареса ми...
    Умно и подтикващо към размисъл.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...