27 jul 2013, 15:49

Мраморна сага

606 0 1

МРАМОРНА САГА

 

В парка, избелели

Статуи стоят.

Много са видели

те на този свят.

 

Най-напред творецът

в шум ги сътвори:

камъкът, острецът

хвъргаха искри.

 

После ги побиха

тук и всеки ден

слушат с гордост тиха

хорския рефрен.

 

Сутрин бързат млади,

глъчка следобяд,

вечер серенади –

шарен кръговрат.

 

Тук те имат всичко:

фигури, лица.

Липсват им едничко,

може би – сърца.

 

05.10.88

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...