27 jul 2013, 15:49

Мраморна сага

604 0 1

МРАМОРНА САГА

 

В парка, избелели

Статуи стоят.

Много са видели

те на този свят.

 

Най-напред творецът

в шум ги сътвори:

камъкът, острецът

хвъргаха искри.

 

После ги побиха

тук и всеки ден

слушат с гордост тиха

хорския рефрен.

 

Сутрин бързат млади,

глъчка следобяд,

вечер серенади –

шарен кръговрат.

 

Тук те имат всичко:

фигури, лица.

Липсват им едничко,

може би – сърца.

 

05.10.88

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Динко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...