МРАМОРНА САГА
В парка, избелели
Статуи стоят.
Много са видели
те на този свят.
Най-напред творецът
в шум ги сътвори:
камъкът, острецът
хвъргаха искри.
После ги побиха
тук и всеки ден
слушат с гордост тиха
хорския рефрен.
Сутрин бързат млади,
глъчка следобяд,
вечер серенади –
шарен кръговрат.
Тук те имат всичко:
фигури, лица.
Липсват им едничко,
може би – сърца.
05.10.88
© Динко Всички права запазени