27.07.2013 г., 15:49

Мраморна сага

602 0 1

МРАМОРНА САГА

 

В парка, избелели

Статуи стоят.

Много са видели

те на този свят.

 

Най-напред творецът

в шум ги сътвори:

камъкът, острецът

хвъргаха искри.

 

После ги побиха

тук и всеки ден

слушат с гордост тиха

хорския рефрен.

 

Сутрин бързат млади,

глъчка следобяд,

вечер серенади –

шарен кръговрат.

 

Тук те имат всичко:

фигури, лица.

Липсват им едничко,

може би – сърца.

 

05.10.88

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Динко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...