Мрази ме, мрази ме.
С отрова ме напивай.
С омраза ме завивай.
Гледай ме презрително,
само поглед не отвръщай.
И гръб не ми обръщай.
Мрази ме, обичай да ме мразиш.
Но никога не ме подминавай.
И с мълчание не ме наранявай.
Към стената ме тласни.
С дъха си в моите устни ме стресни.
И кучка ме наречи.
Нека в твоите очи съм цинична.
Мрази ме, мрази ме!
Всичко, само не и да съм ти безразлична!
Мрази ме от дъното на сърцето си.
Само така ще съм там...
© Софийската Софиянка Todos los derechos reservados