5 mar 2021, 9:53

Мрази ме

  Poesía
649 0 0

Не ме мрази защото съм различен,
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа


Накъде съм трьгнал ли ме питаш,
Защо на пътя оставям те съвсем сама
Нищожно жалък ли сега ме виждаш
След мен ще проклинаш своята съдба


Светът е бърз и всичко отминава,
Любовта търсиш и тя форма придобива
Спира се при теб за миг и прах остава,
Помни: умът, а не сърцето трябва да избира


На прага ти стоиш и не смееш да пристъпиш
Мъглата в този час всичко е затлала
Не излизай или сърцето в миг ще си погубиш
Страхът занапред твоят път ще озарява


Години след година, обиди и сълзи
Не ти ли стига толкова болезнено страдание
Търпиш сега както изтърпя ги и преди
Децата са твоето единствено упование

 

1.7.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...