5 мар. 2021 г., 09:53

Мрази ме

651 0 0

Не ме мрази защото съм различен,
Мрази ме защото непознавам любовта
Хули, обиждай ме със писък истеричен
Със мен ще погубиш своята душа


Накъде съм трьгнал ли ме питаш,
Защо на пътя оставям те съвсем сама
Нищожно жалък ли сега ме виждаш
След мен ще проклинаш своята съдба


Светът е бърз и всичко отминава,
Любовта търсиш и тя форма придобива
Спира се при теб за миг и прах остава,
Помни: умът, а не сърцето трябва да избира


На прага ти стоиш и не смееш да пристъпиш
Мъглата в този час всичко е затлала
Не излизай или сърцето в миг ще си погубиш
Страхът занапред твоят път ще озарява


Години след година, обиди и сълзи
Не ти ли стига толкова болезнено страдание
Търпиш сега както изтърпя ги и преди
Децата са твоето единствено упование

 

1.7.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...