Труден е животът там, навън,
но отново вкъщи съм сега,
потъвам в хубавия сън,
изчезва вечната тъга,
спя дълбоко, като пън,
сънувам същата жена,
но проклет да бъде този звън,
толкова силно мразя реалността...
Обичам те! Повтарям аз отново и отново.
Целуваш ме, събуждам се и нищо ново,
било е сън, същия сънувах снощи,
както и стотици други нощи.
И пак лежа самотен във леглото, тишината ме убива,
мисълта за шансовете пропилени психически ме срива,
глупак съм аз, глупакът, който в редовете пак душата си излива,
но защо нямам сили да ти кажа какво чувствам като те видя?
Думи много, думи най-различни, думи грозни и красиви,
думи кратки, думи дълги, думи весели, забавни, закачливи,
думи сложни, думи груби, думи прости, думи лоши,
думи нежни, думи мили, жестоки думи, пошли,
думи всякакви, безсмислени и важни, думи мрачни,
думи стойностни и думи съдбоносни, думи многозначни,
думи, толкова са много, но защо не ги намирам,
думи нямам да опиша чувствата си, ах, умирам...
И ето, пак към мен със бавна крачка ти се приближаваш,
прегръщаш ме, със шепот нежен на ухо ме поздравяваш,
поглеждам те, не знам какво да кажа, изглупявам,
поглеждаш ме, усмихваш се и аз направо онемявам.
Отмествам поглед, усещам как се изчервявам,
ти все така ми се усмихваш, чувствам, че се вцепенявам.
Отварям си устата, не излиза нито шум,
пробвам пак – и нищо, проклинам се наум.
И ето, пак моментът отминава, ти си тръгваш,
казваме си чао и после продължаваш, без да се обръщаш.
И аз стоя вцепенен и гледам с мъка как се отдалечаваш,
вече не те виждам до мен, но в съзнанието ми все още там оставаш.
Ти си там като се събудя, ти си там като заспивам,
нощта е дълга, още хиляди пъти насън чувствата си ще разкривам,
продължавам да сънувам, и като се събуждам все наум се псувам,
че сънят не ще се сбъдне, после пак във мислите си аз потъвам.
Труден е животът там, навън,
но отново вкъщи съм сега,
потъвам в хубавия сън,
изчезва вечната тъга,
спя дълбоко, като пън,
сънувам същата жена,
но проклет да бъде този звън,
толкова силно мразя реалността...
Животът ми е сън, моето въображение е моето спасение,
съзнанието ми е пустиня, последното видение,
миражът, който все не достигам, е образът ти далечен.
Сънувам, без дори да мигам, на самотата съм обречен,
виждам те във мислите си, в жарката пустиня,
ти си там, стоиш пред мен, досущ като богиня,
слънчеви лъчи танцуват в твоите две очи,
във въздуха се реят дългите ти бляскави коси,
погледът ти, мил и страстен, пълен със желание,
неустоим пронизва ме с божествено сияние,
а устните ти плътни, влажни, се оформят във усмивка
и безмълвно сластно ме подканят, и сърцето ми те иска,
болезнено се удря във гърдите ми и плаче с кървави сълзи,
единствено на теб принадлежи, единствено за теб тупти.
Не си ме заблудила, знам, че дяволът си ти,
но, по дяволите, искам душата ми във ада да гори...
Труден е животът там, навън,
но отново вкъщи съм сега,
потъвам в хубавия сън,
изчезва вечната тъга,
спя дълбоко, като пън,
сънувам същата жена,
но проклет да бъде този звън.
Толкова силно мразя реалността...
© Тони Todos los derechos reservados