17 may 2007, 12:30

Мразя се

  Poesía
862 0 6

Мразя се, че толкоз силно те желаех
и след тебе тичах всеки ден,
мразя се, че за всичко друго аз нехаех,
и виждах само твоя образ въжделен.


Мразя се, заради всичките безсънни нощи,
в които си мечтаех ти да си до мен,
мразя се, не знам дали ще мога да издържам още,
защото моят дух е скършен и сломен.


Мразя се, защото друг сега те гали,
а така желаех аз да съм това,
мразя се, за всички комплименти и похвали,
които ти редях, докато държах те за ръка.


Мразя се, защото знам, след теб ще продължа да тичам,
подтикван пак от силата на любовта,
мразя се, защото пак ще ти шептя, че те обичам,
но нищо няма да се промени с това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...