17 may 2007, 12:30

Мразя се

  Poesía
863 0 6

Мразя се, че толкоз силно те желаех
и след тебе тичах всеки ден,
мразя се, че за всичко друго аз нехаех,
и виждах само твоя образ въжделен.


Мразя се, заради всичките безсънни нощи,
в които си мечтаех ти да си до мен,
мразя се, не знам дали ще мога да издържам още,
защото моят дух е скършен и сломен.


Мразя се, защото друг сега те гали,
а така желаех аз да съм това,
мразя се, за всички комплименти и похвали,
които ти редях, докато държах те за ръка.


Мразя се, защото знам, след теб ще продължа да тичам,
подтикван пак от силата на любовта,
мразя се, защото пак ще ти шептя, че те обичам,
но нищо няма да се промени с това.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Адамов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...