Мразя се, че толкоз силно те желаех
и след тебе тичах всеки ден,
мразя се, че за всичко друго аз нехаех,
и виждах само твоя образ въжделен.
Мразя се, заради всичките безсънни нощи,
в които си мечтаех ти да си до мен,
мразя се, не знам дали ще мога да издържам още,
защото моят дух е скършен и сломен.
Мразя се, защото друг сега те гали,
а така желаех аз да съм това,
мразя се, за всички комплименти и похвали,
които ти редях, докато държах те за ръка.
Мразя се, защото знам, след теб ще продължа да тичам,
подтикван пак от силата на любовта,
мразя се, защото пак ще ти шептя, че те обичам,
но нищо няма да се промени с това.
© Петър Адамов Всички права запазени