21 feb 2009, 12:42

Мразя себе си

Poesía » De amor

1.3K 0 1

Мразя себе си,
че те обичах!
Мразя себе си,
че ти повярвах!
Презирам се,
за мойта вярност.
Презирам се,
за грешните ни нощи.
От теб се отвращавам,
от мисълта да бъда пак с теб!
По скоро бих умряла,
отколкото да бъда пак с теб!
Смразява ме всеки спомен!
Смразява ме миналото ни с теб!
Ненавиждам своето тяло,
че само за тебе е копняло!
Питая злоба голяма,
а раната не зараства!
Питая злоба голяма,
тя отвътре ме изяжда!
От себе си гнуся се,
че всичко ти отдадох.

Мразя себе си...
а толкоз много те обичах...

На С.С.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Tomad (Тома Кашмирски)

Чудно ми е, ако го мразеше, дали щеше да се обичаш.

"Питая злоба голяма," - това е много яка фраза.

2009-02-21T13:27:46+02:00

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0