Feb 21, 2009, 12:42 PM

Мразя себе си

Poetry » Love

1.3K 0 1

Мразя себе си,
че те обичах!
Мразя себе си,
че ти повярвах!
Презирам се,
за мойта вярност.
Презирам се,
за грешните ни нощи.
От теб се отвращавам,
от мисълта да бъда пак с теб!
По скоро бих умряла,
отколкото да бъда пак с теб!
Смразява ме всеки спомен!
Смразява ме миналото ни с теб!
Ненавиждам своето тяло,
че само за тебе е копняло!
Питая злоба голяма,
а раната не зараства!
Питая злоба голяма,
тя отвътре ме изяжда!
От себе си гнуся се,
че всичко ти отдадох.

Мразя себе си...
а толкоз много те обичах...

На С.С.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Tomad (Тома Кашмирски)

Чудно ми е, ако го мразеше, дали щеше да се обичаш.

"Питая злоба голяма," - това е много яка фраза.

2009-02-21T13:27:46+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0