21 февр. 2009 г., 12:42

Мразя себе си

1.3K 0 1

Мразя себе си,
че те обичах!
Мразя себе си,
че ти повярвах!
Презирам се,
за мойта вярност.
Презирам се,
за грешните ни нощи.
От теб се отвращавам,
от мисълта да бъда пак с теб!
По скоро бих умряла,
отколкото да бъда пак с теб!
Смразява ме всеки спомен!
Смразява ме миналото ни с теб!
Ненавиждам своето тяло,
че само за тебе е копняло!
Питая злоба голяма,
а раната не зараства!
Питая злоба голяма,
тя отвътре ме изяжда!
От себе си гнуся се,
че всичко ти отдадох.

Мразя себе си...
а толкоз много те обичах...

                                                      На С.С.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудно ми е, ако го мразеше, дали щеше да се обичаш.

    "Питая злоба голяма," - това е много яка фраза.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...