30 sept 2006, 20:21

Мразя я

  Poesía
1.3K 0 11

Мразя я!
Знам,че е нередно,
че не е виновна тя,
но въпреки това я мразя
и не знам омразата си как да спра.
Желая всичко нейно да отнема.
Желая да страда безутешно тя.
Аз знам!
Не е виновна...
Той излъга нея както лъга мен.
Тя не знаеше,че съществувам
мислеше,че е една,
но въпреки това я мразя
все повече с всеки минал ден.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ясно, че ще я мразиш. Но наистина, ако и го оставиш - това ще бъде най- голямото ти отмъщение.Да се разправя с такъв непостоянен тип като него.И нея ще зареже.
  • Благодаря на всички,които ме подкрепиха!
  • Хмм защо го даваш толкова грубо писателче-съди произведението,не създателя му...Всеки си има своите душевни възходи и падежи....Всеки се отдава на импулса да излее на хартия това, което чуства..Не казвам,че аз съм голяма поетеса,но сам горда с факта, че всичко,което пиша,идва дълбоко от сърцето ми!За това-ПОЗДРАВЛЕНИЯ Тъмнокоске!
  • И за да допълня каментара на Касиус по отношение на писанията в Библията ще вмъкна цитат от нея "Нека този,който е безгрешен пръв хвърли камък по нея"


    Омразата е обратната страна на любовта.
  • Двойчицата на писателче е точна по отношение на така нареченото стихотворение. Но по отношение на така изтъкнатия от него мироглед - прави две фатални грешки. Тук ти не излагаш мирогледа си, а описваш моментно душевно състояние. Хората, както могат да обичат, така могат и да мразят. Не намирам нищо фатално в това или ненормално.
    Но писателче оценявайки, тебе като човек те осъжда непочтенно и извършва по този начин смъртен грях - според библията на християнската ортодоксална и католическа вяра, цитирам: "...смъртен грях е ...човек не може да съди друг човек за мислите и делата му, това е право само на Господ"!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...