30.09.2006 г., 20:21

Мразя я

1.3K 0 11

Мразя я!
Знам,че е нередно,
че не е виновна тя,
но въпреки това я мразя
и не знам омразата си как да спра.
Желая всичко нейно да отнема.
Желая да страда безутешно тя.
Аз знам!
Не е виновна...
Той излъга нея както лъга мен.
Тя не знаеше,че съществувам
мислеше,че е една,
но въпреки това я мразя
все повече с всеки минал ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Кирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много ясно, че ще я мразиш. Но наистина, ако и го оставиш - това ще бъде най- голямото ти отмъщение.Да се разправя с такъв непостоянен тип като него.И нея ще зареже.
  • Благодаря на всички,които ме подкрепиха!
  • Хмм защо го даваш толкова грубо писателче-съди произведението,не създателя му...Всеки си има своите душевни възходи и падежи....Всеки се отдава на импулса да излее на хартия това, което чуства..Не казвам,че аз съм голяма поетеса,но сам горда с факта, че всичко,което пиша,идва дълбоко от сърцето ми!За това-ПОЗДРАВЛЕНИЯ Тъмнокоске!
  • И за да допълня каментара на Касиус по отношение на писанията в Библията ще вмъкна цитат от нея "Нека този,който е безгрешен пръв хвърли камък по нея"


    Омразата е обратната страна на любовта.
  • Двойчицата на писателче е точна по отношение на така нареченото стихотворение. Но по отношение на така изтъкнатия от него мироглед - прави две фатални грешки. Тук ти не излагаш мирогледа си, а описваш моментно душевно състояние. Хората, както могат да обичат, така могат и да мразят. Не намирам нищо фатално в това или ненормално.
    Но писателче оценявайки, тебе като човек те осъжда непочтенно и извършва по този начин смъртен грях - според библията на християнската ортодоксална и католическа вяра, цитирам: "...смъртен грях е ...човек не може да съди друг човек за мислите и делата му, това е право само на Господ"!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...