Мрежа за мисли

9 ago 2020, 0:26

Poesía

971 4 10

На разсъмване в пазвата
три змийчета изпуснати,
люто съскайки, казваха:
най-умееш изкусно ти
да ухапеш надеждата
с раздвоен от гнева език,
да разкъсаш одеждата
на съня със смразяващ вик.
Вледеняваш усмивката,
изстудяваш кръвта за миг,
а плътта под завивката
се сковава в ръката ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мрежа за мисли

Искате да прочетете повече?

Propuestas