Мрежа за мисли
На разсъмване в пазвата
три змийчета изпуснати,
люто съскайки, казваха:
най-умееш изкусно ти
да ухапеш надеждата
с раздвоен от гнева език,
да разкъсаш одеждата
на съня със смразяващ вик.
Вледеняваш усмивката,
изстудяваш кръвта за миг,
а плътта под завивката
се сковава в ръката ти.
Преброиш ли поне до три,
озаптиш ли змийчетата,
ще се съмне в слова добри,
ще забравим отнетото.
Уловиш ли си мислите,
оплетеш ли ги в мрежата,
градоносно надвиснали,
електрично наежени,
ще се свият със съсъци
под гнета на въжетата
и последните сблъсъци
ще увяхнат в решетото.
© Светличка All rights reserved.
