9.08.2020 г., 0:26 ч.

Мрежа за мисли 

  Поезия
786 4 10

На разсъмване в пазвата

три змийчета изпуснати,

люто съскайки, казваха:

най-умееш изкусно ти

да ухапеш надеждата

с раздвоен от гнева език,

да разкъсаш одеждата

на съня със смразяващ вик.

Вледеняваш усмивката,

изстудяваш кръвта за миг,

а плътта под завивката

се сковава в ръката ти.

 

Преброиш ли поне до три,

озаптиш ли змийчетата,

ще се съмне в слова добри,

ще забравим отнетото.

Уловиш ли си мислите,

оплетеш ли ги в мрежата,

градоносно надвиснали,

електрично наежени,

ще се свият със съсъци

под гнета на въжетата

и последните сблъсъци

ще увяхнат в решетото.

 

 

 

 

 

 

 

© СК Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лошите думи са змийчетата, знаем как боли от тях. Благодаря за отзива, Иржи!🥀
  • Дано не завъжда никой тия три змийчета! Не зная каква е метафората, но те са лоша гад....А като стих добре си го "изпипала", Светличка!
  • Приеми искрената ми благодарност, Гавраил!
  • Светулка,впечатляващ стих.
  • Благодаря, Ники, радвам се, че ти хареса.
    Някои хора трябва доста дълго да броят.
  • Много е хубаво, Светулка!
    Поздрави!
  • Благодаря ви за хубавите думи!🌻
  • Много хубав стих!
  • Хубаво е, Светулче.
  • Да!
    "Гневът е лош съветник!"
    Хубав ритъм и образност!
    Поздравления, Светулка!
Предложения
: ??:??