Мрежата

9 nov 2008, 9:34

Poesía

682 0 1

Нощта прегърна пак земята
и нежно до студа се сви,
звездите като непозната
пронизваха я със очи...
И вятърът отдавна спеше
в легло от чужда самота.
Луната също си облече
нощница от светлина.
Дори сънят отдавна спеше
във кула от безброй мечти.
Безмълвно тишината беше
приспала нечии сълзи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Мрежата

Искате да прочетете повече?

Propuestas