Nov 9, 2008, 9:34 AM

Мрежата

  Poetry
822 0 1
Нощта прегърна пак земята
и нежно до студа се сви,
звездите като непозната
пронизваха я със очи...

И вятърът отдавна спеше
в легло от чужда самота.
Луната също си облече
нощница от светлина.

Дори сънят отдавна спеше
във кула от безброй мечти.
Безмълвно тишината беше
приспала нечии сълзи.

Но някъде из между мрака
едно момиче днес не спеше.
Със нежните си пръсти сякаш
тя мрежа от лъжи плетеше.

Заплиташе лъжа с лъжата,
но вплиташе и сълзи малко,
а също и от самотата,
която чувстваше се жалко...

Заплиташе отминал спомен,
а после секваща дъха въздишка...
И нечий лик, от мислите и гонен,
а после нечия угаснала усмивка...

Лъжа с лъжата, болката с тъгата
и бавно с мъка мрежата плетеше...
Над нея легнала смъртта самата -
проплакваше и като ангел бдеше...
...

Мрежата бе почти готова...
Ледът в очите на момичето засвети...
Защото болката от мрежата сурова
един страхливец щеше да усети!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети Сп All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...