27 ago 2008, 13:20

Мръсен прозорец

  Poesía
632 0 5
Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя!
Всички се замерват с тежки хули.
И спира всичко, само щом заспя,
само щом часът клони към нула.
Тогава си почивам. Този фарс
става задна дата бързо в календара
и аз желая да съм господар
на всички спирки, будки, жп гари -
които мога с поглед чист и прям
да заключа в своя кладенец от памет.
Но вече чувствам го - светът е ням,
отдалеч погледна ли го - просто няма драма.
И нещо все ме тегли вън, натам -
към всички бурно каращи се хора.
Осъдил съм света, но без да знам,
че създал съм го зад мръсния прозорец.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много ми хареса!
  • А дали ...ако не почистим прозорците?!
    Поздравления!!!
  • "Тогава си почивам. Този фарс
    става задна дата бързо в календара
    и аз желая да съм господар
    на всички спирки, будки, жп гари -
    които мога с поглед чист и прям
    да заключа в своя кладенец от памет."

    Много красив стих...
  • Осъдил съм света, но без да знам,
    че създал съм го зад мръсния прозорец.
    Хареса ми прозрението ти!
    Светът е такъв, какъвто го виждаме!
  • Доста добро ти е стихотворението

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...