27 ago 2008, 13:20

Мръсен прозорец 

  Poesía
489 0 5
Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя!
Всички се замерват с тежки хули.
И спира всичко, само щом заспя,
само щом часът клони към нула.
Тогава си почивам. Този фарс
става задна дата бързо в календара
и аз желая да съм господар
на всички спирки, будки, жп гари -
които мога с поглед чист и прям
да заключа в своя кладенец от памет.
Но вече чувствам го - светът е ням,
отдалеч погледна ли го - просто няма драма.
И нещо все ме тегли вън, натам -
към всички бурно каращи се хора.
Осъдил съм света, но без да знам,
че създал съм го зад мръсния прозорец.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много ми хареса!
  • А дали ...ако не почистим прозорците?!
    Поздравления!!!
  • "Тогава си почивам. Този фарс
    става задна дата бързо в календара
    и аз желая да съм господар
    на всички спирки, будки, жп гари -
    които мога с поглед чист и прям
    да заключа в своя кладенец от памет."

    Много красив стих...
  • Осъдил съм света, но без да знам,
    че създал съм го зад мръсния прозорец.
    Хареса ми прозрението ти!
    Светът е такъв, какъвто го виждаме!
  • Доста добро ти е стихотворението
Propuestas
: ??:??