Мръсен прозорец
Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя!
Всички се замерват с тежки хули.
И спира всичко, само щом заспя,
само щом часът клони към нула.
Тогава си почивам. Този фарс
става задна дата бързо в календара
и аз желая да съм господар
на всички спирки, будки, жп гари -
които мога с поглед чист и прям
да заключа в своя кладенец от памет.
Но вече чувствам го - светът е ням,
отдалеч погледна ли го - просто няма драма.
И нещо все ме тегли вън, натам -
към всички бурно каращи се хора.
Осъдил съм света, но без да знам,
че създал съм го зад мръсния прозорец.
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя!
Всички се замерват с тежки хули.
И спира всичко, само щом заспя,
само щом часът клони към нула.
Тогава си почивам. Този фарс
става задна дата бързо в календара
и аз желая да съм господар
на всички спирки, будки, жп гари -
които мога с поглед чист и прям
да заключа в своя кладенец от памет.
Но вече чувствам го - светът е ням,
отдалеч погледна ли го - просто няма драма.
И нещо все ме тегли вън, натам -
към всички бурно каращи се хора.
Осъдил съм света, но без да знам,
че създал съм го зад мръсния прозорец.
© Валери Шуманов All rights reserved.
