Мръсен прозорец
Аз погледнах този мрачен свят -
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя!
Всички се замерват с тежки хули.
И спира всичко, само щом заспя,
само щом часът клони към нула.
Тогава си почивам. Този фарс
става задна дата бързо в календара
и аз желая да съм господар
на всички спирки, будки, жп гари -
които мога с поглед чист и прям
да заключа в своя кладенец от памет.
Но вече чувствам го - светът е ням,
отдалеч погледна ли го - просто няма драма.
И нещо все ме тегли вън, натам -
към всички бурно каращи се хора.
Осъдил съм света, но без да знам,
че създал съм го зад мръсния прозорец.
на безкрайни улици и тъжни хора.
Напомни ми за пъкъл, страшен ад,
сменил се някак с Рая ни отгоре.
Посред лято леденее таз земя!
Всички се замерват с тежки хули.
И спира всичко, само щом заспя,
само щом часът клони към нула.
Тогава си почивам. Този фарс
става задна дата бързо в календара
и аз желая да съм господар
на всички спирки, будки, жп гари -
които мога с поглед чист и прям
да заключа в своя кладенец от памет.
Но вече чувствам го - светът е ням,
отдалеч погледна ли го - просто няма драма.
И нещо все ме тегли вън, натам -
към всички бурно каращи се хора.
Осъдил съм света, но без да знам,
че създал съм го зад мръсния прозорец.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
